Американският президент Доналд Тръмп може да спечели Нобелова награда за мир догодина, ако работи с Китай за прекратяване на войната в Украйна, според Хенри Хуияо Уан, виден китайски съветник и основател на Центъра за Китай и глобализация (CCG).

В интервю за TRT World по време на 9-тото издание на TRT World в Истанбул в събота, Уан предложи резолюция на ООН за създаване на съвместни мироопазващи сили, които да бъдат разположени в Украйна и да включват не само западни държави, но и сили като Тюркийе, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка.

„Китай, като най-големият приносител на мироопазващи сили сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, и Индия, като друг голям приносител, могат да помогнат. Същото важи и за останалите държави от БРИКС,“ каза Уан.

Той предложи Тюркийе — която преди това е била домакин на мирни преговори между Русия и Украйна в Истанбул и е помогнала за посредничеството на историческата Черноморска зърнена инициатива — отново да играе ключова роля в посредничеството или дори да участва в по-широка многонационална мироопазваща мисия.

„Тюркийе се ползва с доверието както на Москва, така и на Киев. Тя е в добра позиция да бъде част от всяко сериозно глобално усилие за спиране на конфликта,“ каза Уан и добави: „Тези усилия могат да направят мира възможен.“

„Ако САЩ и Китай работят заедно по този въпрос, Тръмп може дори да спечели Нобелова награда за мир догодина.“

Уан, бивш съветник на Държавния съвет на Китай и влиятелен глас в политическите кръгове в Пекин, заяви, че предложението представлява практичен път за глобално сътрудничество в момент, когато светът „очевидно навлиза в многополюсна ера“.

Той аргументира, че комбинирането на западни и незападни мироопазващи сили под нов мандат на ООН би символизирало „истинско глобално единство“, като същевременно намали поляризацията между блоковете.

Уан заяви, че Китай остава ангажиран с усилията за насърчаване на глобалната стабилност. Уан посочи, че неотдавнашната среща на върха в Бусан между китайския президент Си Дзинпин и Тръмп, на която двамата обсъдиха конфликта в Украйна, е положителен знак. Той добави, че следващата стъпка трябва да бъде превръщането на диалога в съвместна мирна инициатива.

‘Тюркийе демонстрира огромна мека сила’

Уан също похвали разширяващото се дипломатическо и икономическо влияние на Тюркийе, описвайки я като жизненоважен играч в нарастващия многополюсен световен ред и като една от малкото държави, способни да поддържат доверие както със Запада, така и с Глобалния юг.

„Тюркийе демонстрира огромна мека сила,“ каза той. „Това е единствената държава, която успя да събере Русия и Украйна на една маса. Освен това тя поддържа отличителна и балансирана позиция по въпроси като Палестина и войната между Русия и Украйна — това ѝ дава надежност като посредник.“

Дипломатическата позиция на Тюркийе — подчертана от често повтаряната фраза на президента Реджеп Тайип Ердоган „светът е по-голям от петте“ — въплъщава глобалната промяна към многополюсност и търсене на по-справедливо международно представителство.

„Бях впечатлен от мащаба на летище Истанбул — вероятно най-голямото в Европа,“ отбеляза Уан. „Това отразява нарастващото самочувствие и капацитет на Тюркийе. От икономически инициативи до посредническата ѝ роля в конфликти, Тюркийе става все по-активна на международната сцена. Този форум наистина улавя усещането за ‘глобално рестартиране’,“ каза той, позовавайки се на темата на форума тази година.

Той също така посочи задълбочаващото се икономическо сътрудничество между Китай и Тюркийе като осезаемо отражение на този развиващ се ред. „Китай е заинтересован да инвестира повече в Тюркийе,“ каза той, като посочи планирания производствен завод на китайския гигант за електрически превозни средства BYD в страната.

„Това ще създаде работни места, данъчни приходи и местно произведени превозни средства, които помагат в борбата с климатичните промени. Това е печеливша ситуация и за двете страни.“

От глобално преструктуриране към момент на ‘Г2’

Уан, който сподели впечатленията си от форума TRT World, отбеляза, че събитието улавя духа на свят в преход. „Тази среща е наистина добър старт“.

„Лидерството на Тюркийе в насърчаването на диалога и акцентът на форума върху глобалното рестартиране подчертават накъде върви светът — към включване, сътрудничество и баланс.“

Темата на тазгодишния форум ‘Глобално преструктуриране: От стария ред към нови реалности’ намери отзвук в по-широките размишления на Уан за международното преструктуриране — особено за развиващите се отношения между Съединените щати и Китай, които той определи като „най-важните двустранни отношения в света“.

Позовавайки се на неотдавнашната среща на върха между Тръмп и Си в Бусан, Южна Корея, Уан каза, че срещата подчертава ново ниво на глобално внимание към динамиката между САЩ и Китай. Тръмп я определи като среща на „Г2“ — термин, който внушава идеята за Съединените щати и Китай като съвместни лидери на глобалните дела.

Уан отбеляза, че въпреки че Китай официално не подкрепя концепцията за „Г2“, реалността на глобалната тежест на двете нации прави такова сътрудничество неизбежно.

„Президентът Си каза, че двете концепции ‘Да направим Америка велика отново’ и ‘Възраждането на китайската нация’ не трябва да са в конфликт — те могат да бъдат допълващи се,“ каза той. „И двете страни трябва да излязат от този порочен кръг на ответни действия и да започнат да си сътрудничат. Това е визионерско мислене.“

Реформиране на ООН: От П5 към Г21

По въпроса за реформата на ООН — повтаряща се тема както на форума TRT World, така и в глобалната дипломация — Уан изрази силна подкрепа за предложенията за разширяване на представителството отвъд петте постоянни членове на Съвета за сигурност, известни като П5.

„Мисля, че посланието на президента Ердоган — ‘светът е по-голям от пет’ — е абсолютно правилно,“ каза той. „Смятам, че трябва да реформираме Съвета за сигурност, за да включим Г20 — или Г21, с Африканския съюз. Тези държави представляват 85 % от световния БВП и осигуряват справедлив баланс между развитите и развиващите се страни,“ предложи Уан.

Според неговото предложение съществуващите пет постоянни членове ще запазят местата си, докато шестнадесет допълнителни членове ще станат „асоциирани постоянни членове“. Асоциираните няма да имат индивидуални вета, но ще могат да упражняват колективно вето — мнозинство от 2/3, способно да отмени злоупотреба с вето от който и да е постоянен член, ако също така бъде подкрепено от две трети от Общото събрание на ООН.

„Това би направило ООН по-демократична и отразяваща многополюсната реалност,“ аргументира се Уан. „Исторически, най-честите потребители на вето са били Русия и САЩ. Трябва да ограничим тази власт и да дадем повече глас на развиващите се страни.“