Скорошен ръст на навлизания на дронове в Източна Европа разкри значителна слабост в способностите на континента за въздушна отбрана. Тази тревожна ситуация повдигна сериозни въпроси относно способността на Европа да реагира на мащабна атака с рояк дронове.
Най-значимото събитие се случи над Полша през нощта на 9–10 септември, когато близо 20 руски дрона навлязоха в нейното въздушно пространство. Полски изтребители F-16, заедно със съюзнически самолети, бяха изпратени да прихванат целите. Докато някои дронове бяха успешно унищожени, други успяха да избегнат засичане.
Тази уязвимост не се ограничи само до Полша: Румъния наблюдава дрон в своето въздушно пространство почти час, Естония докладва за няколко нарушения, а в Дания неидентифицирани дронове доведоха до временно затваряне на различни летища и предизвикаха паника в военни обекти.
Моделът на нарушения показа, че заплахата не е изолиран случай, а част от по-широко предизвикателство за сигурността на съюзническото въздушно пространство. В отговор на тази заплаха Полша активира член 4 от договора на НАТО, който позволява на държава-членка да поиска консултации с други съюзници. Това действие е предприемано само седем пъти от основаването на НАТО през 1949 г.
Тези инциденти, включително нарушения на въздушното пространство от самолети и дронове, се разглеждат като форма на „хибридна война“, целяща да изследва уязвимости, да оцени времето за реакция и да проектира заплахи.
Въпреки че Русия отрича всякакви намерения или участие, европейски и натовски официални лица разглеждат тези действия като умишлен опит да се тества решимостта на трансатлантическия алианс и подкрепата му за Украйна.
Само дни след това НАТО стартира операция „Източен страж“, разполагайки изтребители, военни кораби и оборудване за наблюдение по източната граница от Финландия до България.
Генералният секретар на НАТО Рюте подчерта, че мисията „Източен страж“ демонстрира готовността на алианса. Въпреки това, бързото разполагане разкри и тревожна реалност: настоящите системи за въздушна отбрана на Европа са недостатъчни срещу подобни заплахи.
Пропастта в отбраната по източния фронт е значителна, като се оценява, че НАТО разполага с едва около 5% от необходимия капацитет. Сега е от решаващо значение да се приоритизира придобиването на модерни, ефективни отбранителни системи, особено такива, предназначени да противодействат на новата ера на хибридната война.
Справянето с това предизвикателство изисква многослойна, мрежова система, която интегрира съвременни радари, електронна война и технологии за бързо прихващане, за да противодейства на широк и адаптивен спектър от въздушни заплахи.