Руският президент Владимир Путин заяви в четвъртък, че светът навлиза в „полицентрична ера“, в която нито една сила не може да диктува правилата. Той призова Европа да се въздържа от милитаризация, изрази условна подкрепа за предложенията на американския президент Доналд Тръмп за Газа и прехвърли отговорността за продължаването на войната в Украйна върху западните държави.
„Дискусиите на форума във Валдай предоставят възможност за обективна и цялостна оценка на ситуацията по света“, каза Путин, добавяйки, че мултиполярността е „ново качествено явление“, което създава както възможности, така и рискове.
„Никой не е готов да играе по правила, определени от някого, който е далеч“, заяви той.
Мултиполярният свят и глобалното управление
Путин аргументира, че многополярният свят е по-демократичен, тъй като позволява „голям брой политически и икономически играчи“ да влияят върху резултатите.
„Вероятно никога досега на глобалната сцена не е имало толкова много държави, които влияят или се стремят да окажат влияние върху най-важните регионални и глобални процеси“, каза той.
Путин настоя, че решенията в тази среда трябва да се основават на широк консенсус.
„Всяко решение е възможно само на база на споразумения, които удовлетворяват всички заинтересовани страни или преобладаващото мнозинство. В противен случай няма да има жизнеспособно решение“, подчерта той.
Руският лидер добави, че западноориентираните институции „са загубили смисъла си“, отклонявайки се от първоначалните си мандати и превръщайки се в „платформи за политически лекции“.
Путин похвали организации като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество, посочвайки, че те отразяват истински консенсус и баланс между членовете си.
„Те не са против никого, те са за себе си“, каза той, противопоставяйки ги на това, което определи като „хегемонични“ тенденции на Запада.
Европа, НАТО и сигурността
Путин отдели значително внимание на Европа, описвайки я като континент, чиито елити създават заплахи от Русия, за да прикрият вътрешни кризи.
Той заяви, че европейските лидери „преувеличават образа на врага“, докато собствените им граждани се сблъскват с нарастващи дългове, миграционни предизвикателства и „задълбочаваща се криза на социалните системи за сигурност“.
„Повечето хора в Европа не могат да разберат защо трябва се боят толкова много от Русия, че за да ѝ се противопоставят, трябва да стегнат коланите си все по-силно и да забравят за собствените си интереси,“ каза той.
Той отхвърли твърденията за руски планове за нападение над НАТО и ги определи като „глупости“ и „невъзможни за вярване“.
Предупреждавайки за военни струпвания, Путин заяви: „Ние внимателно наблюдаваме нарастващата милитаризация на Европа. Отговорът на Русия няма да закъснее. Отговорът на тези заплахи, меко казано, ще бъде много убедителен.“
Той подчерта, че Русия никога не е инициирала военен конфликт, но историята показва, че „слабостта е неприемлива, защото създава илюзията, че всеки въпрос с нас може да бъде решен със сила“.
Конфликтът в Украйна
Относно войната в Украйна, Путин я нарече „украинска трагедия... болезнена за украинците и руснаците, за всички нас“.
Той повтори аргумента на Москва, че западните държави отдавна използват Украйна като инструмент „за разширяване на зоната си на контрол“ и каза, че Киев е превърнат в „разменна монета“.
Той каза, че конфликтът е можел да бъде избегнат, ако предишните администрации на САЩ бяха възприели различен подход и ако НАТО не беше напреднал към границите на Русия.
„Ако Украйна накрая беше запазила своята независимост, своята истинска суверенност, това можеше да бъде избегнато,“ каза той.
Путин добави, че руските сили държат стратегическата инициатива на бойното поле, като посочи напредъци в няколко области.
Той представи подробни данни за жертвите и дезертьорствата в Украйна, твърдейки, че мобилизацията на Киев се разпада.
Независимата проверка на тези твърдения за бойното поле е трудна поради продължаващия конфликт.
Путин призова Киев към преговори.
„По-добре би било ръководството в Киев да помисли как да стигне до споразумение. Обсъждали сме това многократно и сме предложили такова решение.“
Той настоя, че Русия разполага с достатъчно човешки ресурси и че загубите ѝ са „многократно по-малки“ от тези на Украйна.
Путин приветства и усилията за посредничество от страни като Китай, Индия, Саудитска Арабия и Тюркийе, но обвини Европа в умишлено ескалиране на конфликта.
„За съжаление досега не е успяло да се спре военните действия, но отговорността за това не лежи върху мнозинството, а върху малцинството, преди всичко Европа,“ заключи той.
Отношения със САЩ
По отношение на връзките с Вашингтон Путин изрази прагматичен тон, посочвайки, че настоящата американска администрация комуникира директно.
„Винаги е по-добре ясно да разбереш какво иска другият, отколкото да се опитваш да гадаеш чрез неясни намеци“, каза той.
Той добави, че Русия си запазва правото да преследва своите национални интереси, едно от които е възстановяването на „пълноценни отношения със Съединените щати“.
„Независимо от различията, ако се отнасяме един към друг с уважение, тогава преговорите – дори най-трудните и упорити – в крайна сметка ще доведат до консенсус“, каза той.
Газа и Близкия изток
Путин засегна и конфликта в Газа, описвайки го като „ужасно събитие в съвременната история“. Той припомни, че дори генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е нарекъл Газа „най-голямото детско гробище в света“, като определи хуманитарните загуби като „трагични“.
Относно инициативите на Тръмп, Путин заяви, че те „могат да донесат малко светлина в края на тунела.“
Той посочи, че предаването на контрола над Газа на палестинския президент Махмуд Абас би било „предпочитаната опция“ и определи идеята на Тръмп за освобождаване на всички заложници в Газа заедно с освобождаването на палестинци от израелските затвори „достойна за подкрепа“.
Путин подчерта, че всеки план трябва да бъде приет от самите палестинци, включително Хамас, и от по-широкия ислямски свят.
