Моята книга A Dismantled State: The Untold Story of Kashmir After 370 е включена в списъка на 25 книги, забранени от Министерството на вътрешните работи на Джаму и Кашмир под ръководството на лейтенант-губернатора, назначен от индийското правителство.
Това не е първият път, когато книги се забраняват в Индия, но този случай е особено възмутителен. Двадесет и пет книги са на прицел на неясни и недостатъчно обосновани основания в мащаб, който няма прецедент. Това не само е шокиращо доказателство за откритата цензура на правителството, но и отразява дистопичната реалност на Кашмир.
Според официалното уведомление, забранените книги „играят критична роля в заблуждаването на младежта, възхваляването на тероризма и подбуждането към насилие срещу индийската държава“. Освен това се твърди, че идентифицираните книги „подбуждат към сепаратизъм и застрашават суверенитета и териториалната цялост на Индия“. Тези твърдения са подвеждащи и базирани на капризи, а не на доказателства.
Нито едно от тези произведения не възхвалява тероризма или прокарва скрити намерения, както се твърди от правителството. Повечето от тези книги са публикувани от реномирани издателства, които със сигурност не публикуват случайни материали без да се уверят, че изследванията и доказателствата за всяко твърдение са задълбочени.
Особено в случая с Кашмир, който е най-оспорваната територия, издателите са изключително внимателни и често добавят допълнителен слой проверки.
Моята собствена работа е резултат от над две години изследвания, автентификация и писане. Журналистически разказ за Кашмир след загубата на специалния му статут и държавност през 2019 г., той се базира на източници в публичното пространство, интервюта и теренна работа, както и на анализ на новите закони и политики, историческия контекст и как те влияят на хората на място.
Тъй като книгата беше критична към държавата и беше написана във времена, когато индийското правителство започна да засилва контрола си в Кашмир, показвайки нетърпимост към всякакво несъгласие или контра-наратив, Harper Collins India, моят издател, третира региона като още по-чувствителен.
Редакторите приложиха строги протоколи за проверка на фактите и множество етапи на преглед, като всяко твърдение беше щателно документирано и проверено.
Моята книга премина през три изтощителни правни проверки, като издателите проверяваха всяко твърдение спрямо доказателствата, преди да одобрят публикацията.
Книгата беше написана, за да представи в публичното пространство истината за правителствените твърдения относно Кашмир, докато се заглушават всички гласове на несъгласие, се атакуват журналисти, елиминират се пространства за гражданско общество и се потиска политическата активност. Това беше осъществено чрез превръщането на Кашмир, географски съкратен и политически понижен до съюзна територия, в полицейска и наблюдателна държава.
Както много други книги в списъка, които формираха значителен архив за историята и политиката на Кашмир, моята книга документира съвременния период, запълвайки вакуума от информация и знания за региона в отсъствието на медийно отразяване.
Някои от тези забранени книги включват произведения на известни автори като Арундати Рой, както и академични авторитети по темата за Кашмир като A.G. Нурани, Сумантра Бос, Кристофър Снеден и Виктория Скофийлд, чиито задълбочени изследвания са задължителни за учени и академици, работещи по темата за Кашмир.
Ако такива книги бъдат изтласкани в черна дупка, ще бъде невъзможно да се постигне цялостно, многопластово и нюансирано разбиране за един от най-проблемните региони в света.
Няма доказателства, само противоречия
Криминализирането на 25-те книги на основание на слаби и неясни основания е груба несправедливост не само към авторите, но и към набора от знания, към които тези книги допринасят.
В уведомлението се споменават неясни обвинения в насърчаване на "фалшив разказ" и "сецесионизъм", без да се предоставят конкретни доказателства или ясни определения за това какво представляват подобни нарушения.
То оправдава забраната въз основа на разследвания, но не предлага нито подробен анализ, нито конкретни примери за това как тези книги в цялост, някои откъси от тях или някои думи са насърчавали посочените цели.
Ако не беше толкова сериозен въпрос, би било забавно да видим как правителството противоречи на собствения си разказ за нормалност и мир, като забранява литература, която смята, че възхвалява тероризма и е източник на потенциално нарушаване на мира.
Докато забраната утвърждава авторитарния контрол на индийското правителство, в нарушение на индийските конституционни разпоредби за свобода на изразяване, тя също така излага неговите лицемерни твърдения за Индия като „майка на демокрацията“.
Далечни последици
Очевидната цел на забраната е многостранна.
Тя се вписва добре в настоящия модел на индуисткото националистическо правителство за контролиране на разказа чрез заличавания в цяла Индия, както е демонстрирано от неговото безразсъдно унищожаване на учебни програми в училища и университети, както и от неговия железен контрол над Кашмир под прекомерна милитаризация, наблюдение и принуда, както е демонстрирано от виртуалното заглушаване на медиите и превръщането на местните вестници в рекламни брошури на правителството.
Целта е също така да се изпрати смразяващо послание, че само версията на историята и политиката, подпечатана и одобрена от правителството, е приемлива, че никакво несъгласие или контра-разказ не е легитимен и че всички знания и информация трябва да бъдат премахнати.
Съобщението, което призовава за забрана и конфискация на всички забранени книги, е заплаха както за тези, които четат и пазят книги, за да утолят жаждата си за знания, така и за писателите и учените, които се стремят да изследват и пишат.
Подобни забрани може да изглеждат безсмислени в днешния високотехнологичен дигитален свят, когато абсолютното заличаване на писменото и изговореното слово е невъзможно. И все пак, те имат далечни и пагубни последици, тъй като вселяват страх от науката, изследванията, академичните среди и знанието, което води до поколения, които ще се колебаят да пишат, четат и следователно да мислят.
Нито една велика нация не се формира чрез превръщането на своите граждани в слабо информирани единици без способността да мислят.
