Джоел Мокир, Филип Агион и Питър Хауит спечелиха Нобеловата награда за икономика за 2025 г. "заради обяснението на икономическия растеж, обусловен от иновациите", съобщи Кралската шведска академия на науките в понеделник.
Престижната награда, официално известна като наградата на Банката на Швеция за икономически науки в памет на Алфред Нобел, е последната от шестте награди за тази година и е на стойност 11 милиона шведски крони (около 1,2 милиона долара).
“Лауреатите ни научиха, че устойчивият растеж не може да се приема за даденост”, отбелязва комисията.
“Икономическата стагнация, а не растежът, е била норма през по-голямата част от човешката история. Тяхната работа показва, че трябва да сме наясно със заплахите за продължаващия растеж и да им противодействаме", добавя тя.
Академията уточни, че половината от наградата е присъдена на Мокир "за определянето на предпоставките за устойчив растеж чрез технологичен напредък", а другата половина е разделена между Агион и Хауит "за теорията на устойчивия растеж чрез творческо разрушение".
Креативното разрушение описва икономическите промени, когато нови технологии или продукти правят съществуващите остарели.
Нобеловите награди за медицина, физика, химия, литература и мир бяха обвени по-рано този месец.
Тези награди са учредени в завещанието на шведския изобретател на динамит и бизнесмен Алфред Нобел и се връчват от 1901 г., с няколко прекъсвания, най-вече поради световните войни.
Наградата за икономика е учредена много по-късно, като за първи път е връчена през 1969 г. на норвежеца Рагнар Фриш и нидерландеца Ян Тинберген за работата им в областта на динамичното икономическо моделиране..
Братът на Тинберген, Николаас, също е носител на наградата. Той спечели Нобеловите награди за медицина за 1973 г.
Макар икономистите да не са много известни, сред тях има и популярни лауриати като бившия председател на Федералния резерв Бен Бернанке, както и американските икономисти Пол Кругман и Милтън Фридман.
Миналогодишната награда за икономика отиде при американските академици Саймън Джонсън, Джеймс Робинсън и Дарон Аджемоглу за проучване, което изследва връзката между колонизацията и създаването на публични институции, за да обясни защо някои страни са затънали в бедност в продължение на десетилетия.