Това е порочен кръг. Когато се случи голяма атака някъде в управлявания от Индия Кашмир или в самата Индия, веднага Ню Делхи обвинява Пакистан за нейното спонсориране.
Индийските обвинения винаги са последвани от наказателни дипломатически и военни мерки срещу Исламабад, докато политиците в страната с население от 1.46 милиарда души обещават да изправят извършителите на атаката и техните поддръжници пред правосъдието. Пакистан, страна с население от 250 милиона души, също отвръща твърдо и отговаря на индийските мерки с подобни действия.
Резултатът: двете южноазиатски ядрени сили се доближават опасно близо до пълномащабен военен конфликт, докато бързи дипломатически усилия от приятелски страни предотвратят всеобхватна военна конфронтация.
Това е моделът на отношенията между Пакистан и Индия през последните две десетилетия, предизвикващ военни напрежения, гранични сблъсъци и дори въздушни удари през границата.
Но откакто твърдолинейното хинду-националистическо правителство на индийския премиер Нарендра Моди дойде на власт през 2014 г., честотата и интензивността на тези напрежения само се увеличиха.
Правителството на Моди не само се оттегли от двустранните преговори през 2016 г. след атаката в Ури, но и в опит да окаже натиск върху Пакистан, строго гарантира, че няма да се провеждат двустранни крикет серии между тези две страни, които са луди по крикета.
Индия за последно посети Пакистан за двустранна серия през 2006 г., докато Пакистан игра в Индия през 2012-13 г.
Терористичната атака в Мумбай през 2008 г. и последвалите инциденти на насилие в управлявания от Индия Кашмир доведоха до пълното спиране на двустранните преговори и крикета между двете страни.
От своя страна Пакистан многократно призовава за преговори и за разделяне на политиката от спортните площадки. Но Индия на Моди остава непреклонна, заемайки твърда позиция, че нормалната двустранна дипломация и крикет не са възможни с Пакистан, докато той продължава да подкрепя това, което Ню Делхи нарича тероризъм.
Последната ескалация
Терористичната атака на 22 април в живописната туристическа местност Баисаран Вали, близо до Пахалгам в управлявания от Индия спорен хималайски регион Кашмир, отново доведе двете страни до ръба на война.
Петима въоръжени мъже от малко известната група „Фронт на съпротивата“ извършиха атаката, при която бяха убити 26 цивилни – 24 хиндуистки туристи, един християнин и местен мюсюлмански водач.
Както в миналото, индийските медии обвиниха Пакистан за зверството без никакви доказателства, докато Ню Делхи обяви серия от мерки, които допълнително задушиха отношенията между двете нации.
Мерките на Индия включват по-нататъшно понижаване на дипломатическите отношения, спиране на търговията и, в безпрецедентен и изключително опасен ход, суспендиране на гарантирания от Световната банка Договор за водите на Инд от 1960 г., който осигуряваше споделянето на шестте реки от басейна на Инд между двете страни.
